| Subtle BG |
| ... Красотата е в симбиозата ... Като дете четох "Дон Кихот" и се смях. Като възрастен четох "Дон Кихот" и плаках. Кога всъщмост съм бил прав? Avatara |
|||
 Маршрутката освен всичко друго
може да се използва и като социологическа
извадка. Какво имам предвид ли? Ами качвате
се вътре и може без да задавате въпроси да
видите съотношението между намусени и усмихнати
физиономии. Но имайте предвид, че не винаги
усмихнатата физиономия говори за веселост
и за чувство за хумор у притежателя й. Затова
социологията не е точна наука. Винаги има
опасност да се подведете от външния вид.
Ще ви дам пример със следната случка. Качвам се в превозното средство. Плащам си дължимото на шофьора и се настанявам отзад. Понякога е доста интересно да се предвижвам в претъпканата маршрутка. Изживяване си е, пък и отзад сядат повече хора един до друг. Обстановката е малко по-различна и разговорите са актуални. Сядам, изваждам си вестника и се зачитам. След малко до мен сядат две жени и започват да водят лек, лежерен и почти безсмислен разговор. Верен на своята любознателна същност надавам едно ухо. Опитвам се да дочуя нещо интересно. В началото разговора не предполага към екзестенциални размисли. Диалогът е обсебен от характера и физиката на новия колега. Постепенно се прехвърля върху странния обрив на една от жените, а от там съвсем естествено преминава към предимствата на новите тампони (само не схванах на каква кола са). Следва оживено обсъждане на някакви ежедневни превръзки с аромат на нещо си. По едно време една дискутиращите спомена нещо, което предизвика нездрав интерес в мен. - Знаеш ли, онзи ден четох една много интересна книга за позитивизма в мисленето ни. Колко е хубаво човек да се събуди сутрин и да започне деня си зареден с позитивни мисли. - И к'во пишеше по въпроса? - Ами пишеха, че за да се приемат по-лесно нещата е хубаво сутрин, като се събудиш, да мислиш за хубави неща. Когато се поглеждаш в огледалото се отдаваш на автотренинг и пет минути си повтаряш, че си хубав и щастлив човек. Тук ми любопитството ми достигна своя връх. Не знаех, че има книга в която да е описано това. Винаги съм считал, че това е моя, личната философия. Няма как да не бъде след като всяка сутрин, поглеждайки в огледалото, виждам нещо много хубаво което ме зарежда с положителна енергия за целия ден. Заслушах се с интерес в разговора, който продължаваше. - Тази сутрин например, се събудих и направих всичко, според написаното. Сега ми така леко и приятно. Чувствам се заредена с положителни емоции и нищо не може да ме ядоса. Дори успях да изпратя моето животно с усмивка на работа. - И как по-точно го направи? - Ами как. Събудих се. Настроих се на позитивна вълна. Направих лека гимнастика. Изпих си кафето. Харесах това, което виждам в огледалото. Излязох навън с усмивка. Не го бях правила от шести клас. Тук някак си не се стърпях. Верен на своята природа и воден от желанието да завържа разговор с позитивен и усмихнат човек, реших употребя цялото си очарование и да проведа непринуден разговор с истински щастлив човек. Обърнах се към просветената събеседничка и я запитах. - Извинете че се намесвам, но ми стана интересно, кое не сте правили от шести клас? Не сте се къпали? Измамно е било чувството, че съм намерил човек с изявено чувство за хумор и положителна настройка. В първия момент особата замръзна. В следващия се обърна към мен изгледа, така както Горгона е поглеждала към поредния герой, решил да се справи с феминизма. - Простак! Защо не проявят малко креативност? Защо непрестанно ме наричат "простак"? Е, от време не време и "идиот", но това няма значение. Важното в случая е, че външният вид лъже. Не всеки усмихнат срещу теб е склонен да приеме и твоята усмивка. |
|||
 |
|||
| Това е. Наистина ще се откажа
да разбирам жените. Няма разбиране на тези
иначе така прекрасни и нежни същества. Нали знаете, че сутрин прекарвам едни от най-приятните си двадесет минути на деня като се возя в маршрутката. Знаете разбира се, то на мен ми омръзна да го повтарям това, а на вас сигурно направо ви е писнало. Пътувам си и естествено се информирам от пресата какво е ставало по света. Маршрутката спира за поредната доза пътници. Качва се едно от онези същества, за които метафорично се казва, че биха възкресили и мъртвец. Това разбира се моментално предизвиква интереса ми. Създанието разговаря по телефона с някой. Определя среща. В един момент тя казва: - Извини ме за малко. Ще ми паднат гащите. Нали съм с добро възпитание решавам да окажа помощ. - Не се притеснявайте. Ако позволите аз ще ги вдигна. Да не си мислите, че прояви благодарност към моята готовност? Да бе. Изгледа ме и с презрителна нотка в погледа просъска - Изрод. Това ме потресе. Какво толкова? Аз исках да помогна. Е, поне беше нов епитет по мой адрес. Сега освен "простак" и "идиот" бях и "изрод". |
|||
София-Севлиево