Ако заспя, ще сънувам.
Ако съм уплашен - ще се скрия.
Ако съм различен и не съм като всички други,
моля ви не ровете в душата ми.

Pink Floyd

   Йеронимус Бош (Bosch, Hieronymus, ок. 1450-1516) е един от най-запомнящите се живописци, чието творчество не само че оказва изключително въздействие върху по-късните фламандски художници, но и посредством причудливото вплитане на елементи от средновековните митове и притчи, се явява един от основоположниците на пейзажната и жанрова живопис на Европа. Истинското име на художника е Йеронимус ван Акен. Предполага се, че се е родил около 1460 година в градчето Хертогенбош в Холандия. По онова време градът е принадлежал към четирите главни града на херцогство Брабант. Окончанието в наименованието на този град е послужило като основа на псевдонима Бош.
   Бош произхожда от семейство на потомствени художници. Началото е дадено от дядото Ян ван Акен, а е продължено от бащата Антонис ван Акен и братът на Йеронимус - Гоосен, който наследява семейното ателие през 1478 година. По майчина линия в семейството на Бош се предава изкуството на дърворезбата. Съвсем естествено е още от дете художникът да е имал непосредствен досег с красотата на семейните занаяти.
   Според историците първите си уроци по живопис Бош получава от своя баща. Доколкото почти целия живот на фламандския майстор преминава в родния му град Хертогенбош, много от сведенията за жизнения му път са се съхранили в градския архив. От там можем да научим, че през 1480 година той сключва брак с Алейт Гойартс ван ден Мервене. Момичето произхожда от знатно семейство и това в голяма степен помага на Бош да получи достъп до местната аристокрация. През 1486 година той е приет за член на Братството на Богородица (Zoete Lieve Vrouw), което е елитно, религиозно общество, възникнало през 1318 година и състоящо се както от духовници така и от миряни.
    Въпреки фактът, че бракът на Бош гарантира изцяло материалното му благополучие, високо обществено положение и независимост в творческите му експерименти, той не е бил щастлив. Съдбата е пожелала той и съпругата му да нямат свои деца.
   Тъй като художникът не е имал навика да датира своите произведения, на историците се налага сами да изготвят хронологията в неговото творчество. Макар и неточна, тази подредба позволява в някаква степен да се класифицират творческите му периоди. Приема се, че първите му сатирични картини датират от 1470 година. Създадените в периода 1475-1480 година имат по-скоро нравоучителен характер. Към този период могат да бъдат отнесени "Седемте смъртни гряха", "Сватба в Кан", "Фокусник", "Премахване камъка на глупостта", картина, която е по-известна като "Операция на глупостта".
   Както би следвало да се очаква, много от своите произведения Бош изпълнява по поръчка на Zoete Lieve Vrouw. Като такива можем да посочим цветния витраж в църквата Св.Йоан, картини, които използват като сюжет разпятието и много други.
   Независимо от своята обвързаност с църквата и изключителните си богословски познания, Бош не губи нито за миг интерес към достиженията на науката по онова време. Освен че се проявява като изкусен строител, художникът се е занимавал и с астрономия, медицина, химия. Според разкази на негови съвременници, е бил очарователен разказвач на приказки и притчи. Знаел е много пословици и като цяло е бил изключително ерудирана личност.
   Като типичен пример за пренос на характерната мъдрост на фламандския фолклор в алегоричните му платна може да бъде посочена картината "Извозване на сеното", сюжета на която е взаимстван от древната пословица "Светът е като купа сено, от която всеки иска да вземе колкото е възможно повече".
   Много загадки крие в себе си и творбата "Градината на земните наслади" - триптих, датиран към 1510 - 1515 година. В центъра е представена фантастична панорама на "Градината на любовта", която е населена с множество фигури на мъже и жени, необичайни животни, птици и растения. Картината в голяма степен напомня пъстър килим. Ако обаче внимателно се вгледаме в детайлите, не може да не открием всички пороци и тайни желания, присъщи на човешката природа.
   Правени са многократни опити за дешифриране на заложените в картината послания. Още през 1605 година монахът Йосиф Сигуенц (Хосе де Сигуенс) пише:

   "Според мен различието между картините на този художник и всички други, се състои в това, че повечето се опитват да изобразят човека такъв, какъвто изглежда отвън, само Бош е достатъчно смел, за да си позволи да изобрази човека такъв, какъвто е отвътре."

   Изкуствоведите определят Бош като първия сюрреалист, заради изключителния колорит и невероятните светове, които изобразява в своите картини. През последните години от своя живот той все по-често се обръща към сюжети от живота на Христос, като "Поклонението на влъхвите" и "Носенето на кръста".
   Последната картина на Йеронимус Бош носи названието "Христос, който носи кръста си". Малко след като приключва работата по нея, художникът приключва жизнения си път. На 9 август 1516 година тленните му останки са погребани с почести в родния му град Хертогенбош.
   Много от неговите картини, като "Корабът на глупаците", "Операция от глупост", "Седемте смъртни гряха", "Завръщането на блудния син" и др., оказват голямо влияние на по-късните фламандски художници, особено на Петер Брьогел-стари.