![]() |
![]() |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
![]() |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Главно меню | Литература | Галерии | Форум | | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Ако заспя, ще сънувам.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
![]() |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Полагане на трънения венец (дърво и масло) Картината "Тръненият венец"
е отражение на една от основните идеи, заложени
в популярната през XV век книга на Фома Кемпийски
"За подражаването на Христа", която
се приема за едно от най-популярните ръководства
по християнски морал. Сцената на страстите
Господни включва полагането на трънения венец
върху челото на Спасителя. Според канона
Исус е в обкръжението на четирима мъчители,
на които той не обръща внимание. Спокоен
поглед, устремен към зрителя, който е най-ярко
потвърждение за тържеството на духа над физическите
страдания. Картината е с много малка дълбочина
на изображението и фигурите са плътно притиснати
една в друга.Носенето на кръста (дърво и масло) Картината напомня кинематографичен крупен
план. Изобразява носенето на кръста към Голгота.
Образите са изкривени, като малко от тях
са обърнати към Спасителя. Единствено Христос
и св.Вероника съхраняват някакво човешко
достойнство, което е в пълен контраст с останалите
персонажи. В дясната част на картината са
изобразени и двамата разбойници, които са
разпнати заедно с Исус. Единият се е обърнал
със злобно изражение към своите мъчители,
а другият е измъчен и смирен. В централната
горна част на картината е изобразен първосвещенникът,
чието лице е изкривено от омраза. Техниката
на изпълнение датира тази картина на Бош
към късния му период.Изкушенията на св.Антоний (дърво и масло) Свети Антоний се е родил в Египет през 250
година. След като продава своите имоти се
оттегля в пустинята, където преживява като
отшелник повече от двадесет години, отдавайки
се на духовно съзерцание. През 305 година
го увещават да се откаже от отшелничеството,
след което той основава първия манастир.
По този начин св.Антоний е основател на монашеството.
Към края на живота си св.Антоний посещава Александрия и участва в диспут с арианите, но предчувствайки наближаващия край, се завръща в своята обител, където умира през 356 година. Отшелничеството не предпазва св.Антоний от изкушенията на смъртните грехове. Това възхищава и вдъхновява Бош. На картината св.Антоний е пред олтара, като е заобиколен от греховете, които са изобразени по начин, характерен за късното творчество на художника. Свети Йероним (дърво и масло) Св. Йероним се ражда през 342 година и умира
през 420 година във Витлеем. Той изучава
философия в Рим, като с времето се превръща
в един от най-образованите отци на християнската
църква. Авторитетен богослов, той внася редица
поправки в Новия Завет. Счита се, че е един
от първите преводачи и редактори на Стария
Завет, който е известен до XIII век с названието
"Вулгати" (Общодостъпна Библия).
Независимо от това, че е притежавал много
висок сан, той отказвал да бъде свещеннослужител.
През 374 година се оттегля в пустинята, недалеч
от Антиохия, където прекарва няколко години
като отшелник. През това време се бори с
изкушенията на плътта. В картината на Бош св.Йероним е изобразен върху скала, захвърлил символите на кардиналският сан. Светецът е заобиколен от символите на изкушението: презрели плодове, блатото /като знак на разлагащото се общество/, совата. Долу в ляво може да се види същество, което прилича колкото на лъв толкова и на куче, което се среща в редица други картини на Бош. Йоан Кръстител (дърво и масло) Йоан Кръстител е бил син на Елисавета, братовчедка
на Мария, майката на Христос. Известен е
и с името Йоан Предтеча. Йоан е проповядвал
появата на Христос и често в чертите му може
да се види прилика с Божия Син. Тази прилика
е повече от очевидна при изображенията на
младия Йоан. Известно е, че Йоан е покръстил
Христос. В картината на Бош, Йоан е потънал в размисъл. Дясната му ръка сочи към Божия Агнец, символ на Христос Спасител. Екзотичните плодове са метафора на плътските съблазни. Чудовищата са по-скоро загатнати. Подобен подход се среща при съвременния сюрреализъм. Ако се вгледате внимателно във формата на скалата, на която се е облегнал светецът, не може да не забележите, че тя прилича на главата на плъх. Плъхът е символ на нечистото, клеветата и плътската разпуснатост, според каноните на Светата Църква. Брак в Кана Галилейска (дърво и масло) Нарисувана в края на ранния период от творчеството
на Бош. Картината предлага нетрадиционна
трактовка на библейския сюжет. Бракът в Кана
се свързва с едно от чудесата на Исус Христос
- превръщането на водата във вино. Женихът
и невестата са в средата на масата, а Исус
се намира в дясно - там, където съгласно
традициите би следвало да се намира съпругата.
Исус е вдигнал ръка, благославяйки брачния
съюз. Установено е, че Бош е изобразил в
качеството на жених св.Йоан. Твърди се, че
невестата е самата Мария Магдалена, а това
е едно доста различно тълкувание на съдържащото
се в Новия Завет. Традиционно се приема,
че Христос е призовал жениха да се откаже
от невестата и да го последва. Отчитайки,
че Йоан е бил любим ученик на Христос, картината
добива много дълбок смисъл. Символиката указва духовно целомъдрие, което стои много по-високо от тихите радости на семейния живот. Много интересни са детайлите в картината. Лебедът (символ на Венера), бълващ огън, пияният, който пее, разливането на виното. Всички тези елементи са далеч от всякакво целомъдрие. Много от нещата в тази картина са непонятни за нас, но навярно са съдържали дълбок смисъл за съвременниците на Бош. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| | Главно меню | За изданието | Информация | | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Copyright © 2003-2008 Geya-92 Ltd. София-Севлиево |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||